
Бял оман
Латинско име: Inula helenium L.,
Семейство: Сложноцветни
Основно действие: Противовъзпалително, отхрачващо, противоглистно.
Билката притежава отхрачващо, секретолитично, бактерицидно и антихелминтно действие. Използва се при различни възпалителни процеси на дихателните пътища, заболявания на стомашно-чревния тракт, за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилането. Успешно се прилага при лечение на възпалителни обструктивни заболявания на белите дробове. Въздейства върху гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт и облекчава спазми. Има добре изразена антидиарична активност при ентроколити. Етеричното масло в билката тонизира храносмилането, подобрява апетита, намалява стомашната секреция и едновременно с това действа жлъчкогонно.
Разпространение: Расте по влажни тревисти места, край реки и потоци. Разпространено на рядко, главно в източните части на България и Дунавската равнина докъм 1000 м. надморска височина. Среща се в Югоизточна Европа, отглездано в миналото и натурализиранопочти в цяла Европа.
Съдържание: Етерично масло, сесквитерпенови лактони (алантолактон, изоалантолактон), около 45% инулин, тритерпени (фриделин, дамарадиенол).
Използвана дрога: Корени и коренища.